Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите. — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,
едва отворил сънени очи,
ще погне облак плачещ. За какво ли?
Подгизнало врабче ще загълчи
за нещо свое в мокрите тополи.
Коминът кашля, струйка дим пълзи
по него и ноември се изниза,
опрал в небесни бисерни сълзи
за сетен път най-пъстрата си риза. ...