Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18476
22.11.2023 г., 9:36 ч.

Hа раздяла 

  Поезия » Пейзажна
750 10 17

Небето – ниско, сякаш хей така
сега ще го докосна и изтрия
сълзите.  — Добър ден! – ще му река,
а вятърът от близката кория,

 

едва отворил сънени очи,
ще погне облак плачещ. За какво ли?
Подгизнало врабче ще загълчи
за нещо свое в мокрите тополи.

 

Коминът кашля, струйка дим пълзи
по него и ноември се изниза,
опрал в небесни бисерни сълзи
за сетен път най-пъстрата си риза.

 

Последна роза с тънички бодли
ще кърпи този ден, за да я има.
Но много скоро сняг ще завали,
ще дойде в късна нощ незвана зима.


Над дирите ѝ вълчи ще кръжи
смъртта – нечута, ледена и бяла.
Погребаните шарени лъжи
ноември ще оплаче на раздяла.

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??