На Б.
Търкулнати по стръмна урва
дванайсет грозда натежали.
Сред остри камъни се сурва,
животът ни – недей да жалиш!
И кожицата се разпука
в твърд камък – рукна тежко вино,
след песните и махмурлука –
едничка обич, не отмина.
И бръчките гнезда са, птичи,
косите бели – сняг – отрано,
така се истински обича – ...