Хайбун Задушница
Пътувам с баща ми в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът отразява светлините им. Питам баща ми какво е това. Той ми обяснява. Залепвам нос в студеното стъкло и потръпвам. Хем ми е страшно, хем не мога да отделя поглед от огънчетата...
Свещица в калта.
От детството спомени
с тате споделям...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пер Перикон Todos los derechos reservados
