10 feb 2018, 23:51

Хайбун Задушница 

  Poesía » Formas orientales
784 3 2

Пътувам с баща ми  в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът отразява светлините им. Питам баща ми какво е това. Той ми обяснява. Залепвам нос в студеното стъкло и потръпвам. Хем ми е страшно, хем не мога да отделя поглед от огънчетата...

 

Свещица в калта.

От детството спомени

с тате споделям...

© Пер Перикон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??