Хайбун Задушница

10 февр. 2018 г., 23:51

Поэзия » Восточные формы

888 3 2

Пътувам с баща ми в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът отразява светлините им. Питам баща ми какво е това. Той ми обяснява. Залепвам нос в студеното стъкло и потръпвам. Хем ми е страшно, хем не мога да отделя поглед от огънчетата...

Свещица в калта.

От детството спомени

с тате споделям...

Хайбун Задушница

Свързани произведения

Комментарии

Предложения