10.02.2018 г., 23:51 ч.

Хайбун Задушница 

  Поезия » Източни форми
781 3 2

Пътувам с баща ми  в топъл трамвай с дървени седалки. Миризма на влага се носи във въздуха. Месинговата тръба на дръжката пък има странен вкус. За едно петгодишно дете непознатото е впечатляващо. Навън е зимна вечер с много сняг. Минаваме покрай гробището. Хиляди кандила светят в тъмното, а снегът отразява светлините им. Питам баща ми какво е това. Той ми обяснява. Залепвам нос в студеното стъкло и потръпвам. Хем ми е страшно, хем не мога да отделя поглед от огънчетата...

 

Свещица в калта.

От детството спомени

с тате споделям...

© Пер Перикон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??