Хайку

Poesía

776 1 10

Закъснялата

във времето истина

е солта във очите.

Разплакана

пред обстоятелствата пак съм

в началото.

Гледам как влакът

се сбогува с гарата,

а аз с теб - не мога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

странница (Сеси)

Харесват ми! Поздрави, Таня!

2010-07-07T18:47:10+03:00
asizi (Nina Toshich)

харесах ги...

2010-07-07T10:07:34+03:00
posh` (Таня Атанасова)

Много си прав, че не знаем. Но го чувстваме в повечето случаи.

2010-07-07T09:39:43+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Лошото е, че никога не знаем кога е начало и кога край, Таня...
А хайкуто е хубаво - определено!
Поздрави!

2010-07-07T09:28:35+03:00
posh` (Таня Атанасова)

Благодаря ви! Най-вече на Радко за хубавите думи.
Иначе, за да съм честна с вас, нищо, че са си мои и аз си имам любимо-първото.

2010-07-06T20:18:17+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0