6 jul 2010, 13:40

Хайку

  Poesía
776 1 10

Закъснялата

във времето истина

е солта във очите.

 

 

 

Разплакана

пред обстоятелствата пак съм

в началото.

 

 

 

Гледам как влакът

се сбогува с гарата,

а аз с теб - не мога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесват ми! Поздрави, Таня!
  • харесах ги...
  • Много си прав, че не знаем. Но го чувстваме в повечето случаи.
  • Лошото е, че никога не знаем кога е начало и кога край, Таня...
    А хайкуто е хубаво - определено!
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Най-вече на Радко за хубавите думи.
    Иначе, за да съм честна с вас, нищо, че са си мои и аз си имам любимо-първото.

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...