6 jul 2010, 13:40

Хайку

  Poesía
780 1 10

Закъснялата

във времето истина

е солта във очите.

 

 

 

Разплакана

пред обстоятелствата пак съм

в началото.

 

 

 

Гледам как влакът

се сбогува с гарата,

а аз с теб - не мога...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесват ми! Поздрави, Таня!
  • харесах ги...
  • Много си прав, че не знаем. Но го чувстваме в повечето случаи.
  • Лошото е, че никога не знаем кога е начало и кога край, Таня...
    А хайкуто е хубаво - определено!
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Най-вече на Радко за хубавите думи.
    Иначе, за да съм честна с вас, нищо, че са си мои и аз си имам любимо-първото.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...