6 июл. 2010 г., 13:40

Хайку

778 1 10

Закъснялата

във времето истина

е солта във очите.

 

 

 

Разплакана

пред обстоятелствата пак съм

в началото.

 

 

 

Гледам как влакът

се сбогува с гарата,

а аз с теб - не мога...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесват ми! Поздрави, Таня!
  • харесах ги...
  • Много си прав, че не знаем. Но го чувстваме в повечето случаи.
  • Лошото е, че никога не знаем кога е начало и кога край, Таня...
    А хайкуто е хубаво - определено!
    Поздрави!
  • Благодаря ви! Най-вече на Радко за хубавите думи.
    Иначе, за да съм честна с вас, нищо, че са си мои и аз си имам любимо-първото.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...