Хайку

Поезия

775 1 10

Закъснялата

във времето истина

е солта във очите.

Разплакана

пред обстоятелствата пак съм

в началото.

Гледам как влакът

се сбогува с гарата,

а аз с теб - не мога...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

странница (Сеси)

Харесват ми! Поздрави, Таня!

2010-07-07T18:47:10+03:00
asizi (Nina Toshich)

харесах ги...

2010-07-07T10:07:34+03:00
posh` (Таня Атанасова)

Много си прав, че не знаем. Но го чувстваме в повечето случаи.

2010-07-07T09:39:43+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

Лошото е, че никога не знаем кога е начало и кога край, Таня...
А хайкуто е хубаво - определено!
Поздрави!

2010-07-07T09:28:35+03:00
posh` (Таня Атанасова)

Благодаря ви! Най-вече на Радко за хубавите думи.
Иначе, за да съм честна с вас, нищо, че са си мои и аз си имам любимо-първото.

2010-07-06T20:18:17+03:00