Хайку
Закъснялата
във времето истина
е солта във очите.
Разплакана
пред обстоятелствата пак съм
в началото.
Гледам как влакът
се сбогува с гарата,
а аз с теб - не мога...
© Таня Атанасова All rights reserved.
Jul 6, 2010, 1:40 PM
Comments
Comments
-
-
-
-
Лошото е, че никога не знаем кога е начало и кога край, Таня...
А хайкуто е хубаво - определено!
Поздрави!
-
Благодаря ви! Най-вече на Радко за хубавите думи.
Иначе, за да съм честна с вас, нищо, че са си мои и аз си имам любимо-първото.
Editor's choice
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
