Хаос

Poesía » Otra

969 0 15

Аз пресипнах от нощ

и със вятър привикнах.

Гръмотевичен зов

на врата ми увисна.

И надвикала времето,

слепешком се изправих,

а ключът от бараката

май у някой забравих...

Избледнях от умора.

В пародийния ден

тебеширени хора

се тълпяха край мен.

Аз извиках дъжда

и се смях със водата.

И бемолно запях,

и се слях с тишината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ЧАР (Чавдар Кунчев)

стряскащо ми подейства това... апропо това бемолното трябва да го чуя непременно

2008-05-21T07:25:11+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Сливането с тишината винаги е истинско...

2008-01-22T10:53:33+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Това за дъжда и водата ми е любимо, независимо какво правиш с нея дали се смееш или говориш. Дъждът е като пречистване, а тишината е красива. Обичам и дъжда и тишината. Браво!

2008-01-22T10:28:02+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Идеята за измивния смях ме изкефи!
Весел ден, Герде

2008-01-21T10:02:38+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Интересен стих!
А, това с тебеширените хора, много ми хареса!!!

2008-01-21T08:48:15+02:00