Аз пресипнах от нощ
и със вятър привикнах.
Гръмотевичен зов
на врата ми увисна.
И надвикала времето,
слепешком се изправих,
а ключът от бараката
май у някой забравих...
Избледнях от умора.
В пародийния ден
тебеширени хора
се тълпяха край мен.
Аз извиках дъжда
и се смях със водата.
И бемолно запях,
и се слях с тишината...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
Дъждът е като пречистване, а тишината е красива. Обичам и дъжда и тишината. Браво!
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
