Хаос

Poetry » Other

966 0 15

Аз пресипнах от нощ

и със вятър привикнах.

Гръмотевичен зов

на врата ми увисна.

И надвикала времето,

слепешком се изправих,

а ключът от бараката

май у някой забравих...

Избледнях от умора.

В пародийния ден

тебеширени хора

се тълпяха край мен.

Аз извиках дъжда

и се смях със водата.

И бемолно запях,

и се слях с тишината...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ЧАР (Чавдар Кунчев)

стряскащо ми подейства това... апропо това бемолното трябва да го чуя непременно

2008-05-21T07:25:11+03:00
feia (Вилдан Сефер)

Сливането с тишината винаги е истинско...

2008-01-22T10:53:33+02:00
Anita765 (Ани Монева)

Това за дъжда и водата ми е любимо, независимо какво правиш с нея дали се смееш или говориш. Дъждът е като пречистване, а тишината е красива. Обичам и дъжда и тишината. Браво!

2008-01-22T10:28:02+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Идеята за измивния смях ме изкефи!
Весел ден, Герде

2008-01-21T10:02:38+02:00
Jane_d (Деси Инджева)

Интересен стих!
А, това с тебеширените хора, много ми хареса!!!

2008-01-21T08:48:15+02:00