9 nov 2014, 19:43

Хаос

  Poesía » Otra
1.4K 0 4

Любов

омраза,

страст,

страх

и

сенки-

страдащи

неверници.

 

Жестоко

впити

устни

кървави...,

 

безумно

бягаме

от себе си,

 

и всичките

ни

спомени

се

губят

в

 

ХАОСА

...........

небесен

необуздан,

 

без

предел

неопознат

 

дали

е

символ

на

забравата...

 

или

на

свещени

грешки...

 

?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Любов

    омраза,

    страст,

    страх

    и

    сенки-

    страдащи

    неверници."
    ..........................................................
    Оригинален стих с мъдро и актуално послание!
    Несъвършенството на човешката ни природа
    е генетично заложена в нас и това е удобно
    извинение да не бъдем себе си и да се
    примирим със съдбата си, съзнателно или
    несъзнателно, ние отказваме да повярваме,
    че това е грешка, че бихме могли да бъдем
    режисьори на живота си, че бихме могли
    да се отървем от хаоса и да накъсметим
    късмета си. Това е и причината да се превърнем
    в "сенки - страдащи неверници".
    Много точно и вярно поетично пресъздаване
    на дествителността! Поздрави и от мен!
  • Поздрав!...
  • Както обикновено - най-високата оценка.
    Ти го заслужаваш!
    Неспяща
  • Поздравявам те, Росене и оценявам високо твоя текст! Той съдържа отлична находка: "сенки - страдащи неверници"!
    Финалът ти е издържан в бих казал древногръцки стил, с подобаващи характеристики на Божествения Хаос. По мое мнение, вертикалният изказ, който използваш е и най-подходящ за подобен род текстове, защото нагнетява специфично въздействие.

    Успешна нова седмица, ти желая!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....