9 nov 2014, 19:43

Хаос

  Poesía » Otra
1.4K 0 4

Любов

омраза,

страст,

страх

и

сенки-

страдащи

неверници.

 

Жестоко

впити

устни

кървави...,

 

безумно

бягаме

от себе си,

 

и всичките

ни

спомени

се

губят

в

 

ХАОСА

...........

небесен

необуздан,

 

без

предел

неопознат

 

дали

е

символ

на

забравата...

 

или

на

свещени

грешки...

 

?

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Любов

    омраза,

    страст,

    страх

    и

    сенки-

    страдащи

    неверници."
    ..........................................................
    Оригинален стих с мъдро и актуално послание!
    Несъвършенството на човешката ни природа
    е генетично заложена в нас и това е удобно
    извинение да не бъдем себе си и да се
    примирим със съдбата си, съзнателно или
    несъзнателно, ние отказваме да повярваме,
    че това е грешка, че бихме могли да бъдем
    режисьори на живота си, че бихме могли
    да се отървем от хаоса и да накъсметим
    късмета си. Това е и причината да се превърнем
    в "сенки - страдащи неверници".
    Много точно и вярно поетично пресъздаване
    на дествителността! Поздрави и от мен!
  • Поздрав!...
  • Както обикновено - най-високата оценка.
    Ти го заслужаваш!
    Неспяща
  • Поздравявам те, Росене и оценявам високо твоя текст! Той съдържа отлична находка: "сенки - страдащи неверници"!
    Финалът ти е издържан в бих казал древногръцки стил, с подобаващи характеристики на Божествения Хаос. По мое мнение, вертикалният изказ, който използваш е и най-подходящ за подобен род текстове, защото нагнетява специфично въздействие.

    Успешна нова седмица, ти желая!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...