9.11.2014 г., 19:43

Хаос

1.4K 0 4

Любов

омраза,

страст,

страх

и

сенки-

страдащи

неверници.

 

Жестоко

впити

устни

кървави...,

 

безумно

бягаме

от себе си,

 

и всичките

ни

спомени

се

губят

в

 

ХАОСА

...........

небесен

необуздан,

 

без

предел

неопознат

 

дали

е

символ

на

забравата...

 

или

на

свещени

грешки...

 

?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Любов

    омраза,

    страст,

    страх

    и

    сенки-

    страдащи

    неверници."
    ..........................................................
    Оригинален стих с мъдро и актуално послание!
    Несъвършенството на човешката ни природа
    е генетично заложена в нас и това е удобно
    извинение да не бъдем себе си и да се
    примирим със съдбата си, съзнателно или
    несъзнателно, ние отказваме да повярваме,
    че това е грешка, че бихме могли да бъдем
    режисьори на живота си, че бихме могли
    да се отървем от хаоса и да накъсметим
    късмета си. Това е и причината да се превърнем
    в "сенки - страдащи неверници".
    Много точно и вярно поетично пресъздаване
    на дествителността! Поздрави и от мен!
  • Поздрав!...
  • Както обикновено - най-високата оценка.
    Ти го заслужаваш!
    Неспяща
  • Поздравявам те, Росене и оценявам високо твоя текст! Той съдържа отлична находка: "сенки - страдащи неверници"!
    Финалът ти е издържан в бих казал древногръцки стил, с подобаващи характеристики на Божествения Хаос. По мое мнение, вертикалният изказ, който използваш е и най-подходящ за подобен род текстове, защото нагнетява специфично въздействие.

    Успешна нова седмица, ти желая!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....