9.11.2014 г., 19:43

Хаос

1.4K 0 4

Любов

омраза,

страст,

страх

и

сенки-

страдащи

неверници.

 

Жестоко

впити

устни

кървави...,

 

безумно

бягаме

от себе си,

 

и всичките

ни

спомени

се

губят

в

 

ХАОСА

...........

небесен

необуздан,

 

без

предел

неопознат

 

дали

е

символ

на

забравата...

 

или

на

свещени

грешки...

 

?

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Любов

    омраза,

    страст,

    страх

    и

    сенки-

    страдащи

    неверници."
    ..........................................................
    Оригинален стих с мъдро и актуално послание!
    Несъвършенството на човешката ни природа
    е генетично заложена в нас и това е удобно
    извинение да не бъдем себе си и да се
    примирим със съдбата си, съзнателно или
    несъзнателно, ние отказваме да повярваме,
    че това е грешка, че бихме могли да бъдем
    режисьори на живота си, че бихме могли
    да се отървем от хаоса и да накъсметим
    късмета си. Това е и причината да се превърнем
    в "сенки - страдащи неверници".
    Много точно и вярно поетично пресъздаване
    на дествителността! Поздрави и от мен!
  • Поздрав!...
  • Както обикновено - най-високата оценка.
    Ти го заслужаваш!
    Неспяща
  • Поздравявам те, Росене и оценявам високо твоя текст! Той съдържа отлична находка: "сенки - страдащи неверници"!
    Финалът ти е издържан в бих казал древногръцки стил, с подобаващи характеристики на Божествения Хаос. По мое мнение, вертикалният изказ, който използваш е и най-подходящ за подобен род текстове, защото нагнетява специфично въздействие.

    Успешна нова седмица, ти желая!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...