10 feb 2012, 18:37

Хапче от въздух

  Poesía » Otra
919 0 6

 

 

 

       ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ

 

 

Помогнете, госпожо Съдба!

Не за мен, за децата си страдам.

С къшей хляб и водица в торба

ще вървя. (Вече даже не падам.)

 

През годините свикнах. Дори

днес я няма солта на сълзите.

Гълтах хапче от въздух. (Гори

всеки спомен.) Дано се смилите

 

над децата ми, лейди! За тях,

не за мен, а за тях ми е болката.

Преживях, преболях, оцелях

и разбрах вече: колкото - толкова.

 

На мечтите не вързах крила.

Не показах урок по летене.

Дай им лодка и яки весла,

че животът не е до колене.

 

Нека никога повече те

хапче въздух при стрес да не пробват!

Като златна река да тече

на децата съдбата им! Моля те!

 

10.02.2012 г.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,че с коментарите си застанахте зад майчината ми молитва,
    която може да бъде прочетена и като молитва за всички деца на България!
    Радват ме добрите ви думи, приятели: Валентин, Илко, Алина,Чомолунгм,Мартина и Елена!
  • Мила стиха ти е невероятен"Не показах урок за летене" и аз не го направих!
  • Много ми хареса! Поздравявам те, Мария!
  • !!!!!
  • Мария, трогателно произведение. Дори много, много ме натъжи. Знай обаче че съдбата е в наши ръце и целият свят е в краката ни. Трябва само да се борим и вземем онова което ни се полага за нас и децата ни. И тогава „Като златна река ще потече на децата съдбата им“.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...