Хапче от въздух
ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ
Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. (Вече даже не падам.)
През годините свикнах. Дори
днес я няма солта на сълзите.
Гълтах хапче от въздух. (Гори
всеки спомен.) Дано се смилите
над децата ми, лейди! За тях,
не за мен, а за тях ми е болката.
Преживях, преболях, оцелях
и разбрах вече: колкото - толкова.
На мечтите не вързах крила.
Не показах урок по летене.
Дай им лодка и яки весла,
че животът не е до колене.
Нека никога повече те
хапче въздух при стрес да не пробват!
Като златна река да тече
на децата съдбата им! Моля те!
10.02.2012 г.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мила стиха ти е невероятен"Не показах урок за летене" и аз не го направих!
-
Много ми хареса! Поздравявам те, Мария!
-
!!!!!
-
Мария, трогателно произведение. Дори много, много ме натъжи. Знай обаче че съдбата е в наши ръце и целият свят е в краката ни. Трябва само да се борим и вземем онова което ни се полага за нас и децата ни. И тогава „Като златна река ще потече на децата съдбата им“.
-
Най-после нещо смислено сред море от лековати интонации, сълзливи вопли или мухлясало сантименти. Поздрав за интересния поглед към нещата, макар вече да имаме "Ваше благородие...". Доказателство, че истинското зрение е зрението на духа, на интуицията, на концентрацията на интимните мисловни енергии. Само последното "Моля те!", според мен, изпада от общата тоналност. Поздрави!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
която може да бъде прочетена и като молитва за всички деца на България!
Радват ме добрите ви думи, приятели: Валентин, Илко, Алина,Чомолунгм,Мартина и Елена!