Хапче от въздух
ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ
Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. (Вече даже не падам.)
През годините свикнах. Дори
днес я няма солта на сълзите.
Гълтах хапче от въздух. (Гори
всеки спомен.) Дано се смилите
над децата ми, лейди! За тях,
не за мен, а за тях ми е болката.
Преживях, преболях, оцелях
и разбрах вече: колкото - толкова.
На мечтите не вързах крила.
Не показах урок по летене.
Дай им лодка и яки весла,
че животът не е до колене.
Нека никога повече те
хапче въздух при стрес да не пробват!
Като златна река да тече
на децата съдбата им! Моля те!
10.02.2012 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени