10.02.2012 г., 18:37

Хапче от въздух

915 0 6

 

 

 

       ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ

 

 

Помогнете, госпожо Съдба!

Не за мен, за децата си страдам.

С къшей хляб и водица в торба

ще вървя. (Вече даже не падам.)

 

През годините свикнах. Дори

днес я няма солта на сълзите.

Гълтах хапче от въздух. (Гори

всеки спомен.) Дано се смилите

 

над децата ми, лейди! За тях,

не за мен, а за тях ми е болката.

Преживях, преболях, оцелях

и разбрах вече: колкото - толкова.

 

На мечтите не вързах крила.

Не показах урок по летене.

Дай им лодка и яки весла,

че животът не е до колене.

 

Нека никога повече те

хапче въздух при стрес да не пробват!

Като златна река да тече

на децата съдбата им! Моля те!

 

10.02.2012 г.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,че с коментарите си застанахте зад майчината ми молитва,
    която може да бъде прочетена и като молитва за всички деца на България!
    Радват ме добрите ви думи, приятели: Валентин, Илко, Алина,Чомолунгм,Мартина и Елена!
  • Мила стиха ти е невероятен"Не показах урок за летене" и аз не го направих!
  • Много ми хареса! Поздравявам те, Мария!
  • !!!!!
  • Мария, трогателно произведение. Дори много, много ме натъжи. Знай обаче че съдбата е в наши ръце и целият свят е в краката ни. Трябва само да се борим и вземем онова което ни се полага за нас и децата ни. И тогава „Като златна река ще потече на децата съдбата им“.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...