10 февр. 2012 г., 18:37

Хапче от въздух 

  Поэзия » Другая
700 0 6

 

 

 

       ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ

 

 

Помогнете, госпожо Съдба!

Не за мен, за децата си страдам.

С къшей хляб и водица в торба

ще вървя. (Вече даже не падам.)

 

През годините свикнах. Дори

днес я няма солта на сълзите.

Гълтах хапче от въздух. (Гори

всеки спомен.) Дано се смилите

 

над децата ми, лейди! За тях,

не за мен, а за тях ми е болката.

Преживях, преболях, оцелях

и разбрах вече: колкото - толкова.

 

На мечтите не вързах крила.

Не показах урок по летене.

Дай им лодка и яки весла,

че животът не е до колене.

 

Нека никога повече те

хапче въздух при стрес да не пробват!

Като златна река да тече

на децата съдбата им! Моля те!

 

10.02.2012 г.

 

 

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря,че с коментарите си застанахте зад майчината ми молитва,
    която може да бъде прочетена и като молитва за всички деца на България!
    Радват ме добрите ви думи, приятели: Валентин, Илко, Алина,Чомолунгм,Мартина и Елена!
  • Мила стиха ти е невероятен"Не показах урок за летене" и аз не го направих!
  • Много ми хареса! Поздравявам те, Мария!
  • !!!!!
  • Мария, трогателно произведение. Дори много, много ме натъжи. Знай обаче че съдбата е в наши ръце и целият свят е в краката ни. Трябва само да се борим и вземем онова което ни се полага за нас и децата ни. И тогава „Като златна река ще потече на децата съдбата им“.
  • Най-после нещо смислено сред море от лековати интонации, сълзливи вопли или мухлясало сантименти. Поздрав за интересния поглед към нещата, макар вече да имаме "Ваше благородие...". Доказателство, че истинското зрение е зрението на духа, на интуицията, на концентрацията на интимните мисловни енергии. Само последното "Моля те!", според мен, изпада от общата тоналност. Поздрави!
Предложения
: ??:??