10 февр. 2012 г., 18:37

Хапче от въздух

914 0 6

 

 

 

       ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ

 

 

Помогнете, госпожо Съдба!

Не за мен, за децата си страдам.

С къшей хляб и водица в торба

ще вървя. (Вече даже не падам.)

 

През годините свикнах. Дори

днес я няма солта на сълзите.

Гълтах хапче от въздух. (Гори

всеки спомен.) Дано се смилите

 

над децата ми, лейди! За тях,

не за мен, а за тях ми е болката.

Преживях, преболях, оцелях

и разбрах вече: колкото - толкова.

 

На мечтите не вързах крила.

Не показах урок по летене.

Дай им лодка и яки весла,

че животът не е до колене.

 

Нека никога повече те

хапче въздух при стрес да не пробват!

Като златна река да тече

на децата съдбата им! Моля те!

 

10.02.2012 г.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,че с коментарите си застанахте зад майчината ми молитва,
    която може да бъде прочетена и като молитва за всички деца на България!
    Радват ме добрите ви думи, приятели: Валентин, Илко, Алина,Чомолунгм,Мартина и Елена!
  • Мила стиха ти е невероятен"Не показах урок за летене" и аз не го направих!
  • Много ми хареса! Поздравявам те, Мария!
  • !!!!!
  • Мария, трогателно произведение. Дори много, много ме натъжи. Знай обаче че съдбата е в наши ръце и целият свят е в краката ни. Трябва само да се борим и вземем онова което ни се полага за нас и децата ни. И тогава „Като златна река ще потече на децата съдбата им“.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...