Хапче от въздух
ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ
Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. (Вече даже не падам.)
През годините свикнах. Дори
днес я няма солта на сълзите.
Гълтах хапче от въздух. (Гори
всеки спомен.) Дано се смилите
над децата ми, лейди! За тях,
не за мен, а за тях ми е болката.
Преживях, преболях, оцелях
и разбрах вече: колкото - толкова.
На мечтите не вързах крила.
Не показах урок по летене.
Дай им лодка и яки весла,
че животът не е до колене.
Нека никога повече те
хапче въздух при стрес да не пробват!
Като златна река да тече
на децата съдбата им! Моля те!
10.02.2012 г.
© Мария Панайотова All rights reserved.
