5 mar 2008, 16:37

Хазарт

  Poesía » Otra
1K 0 32
Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех
че беше сам... не исках и да зная!

Разменях те на дребно. И не просих.
А летвата си вдигах нависоко.
След мен остана в стъпките ми боси,
а аз без срам неистово роптаех.

Сега се върнах. Всичко изоставих.

И нямам вече ни адрес, ни къща.

Със вятъра се скитах. Но защо ли

трябваше при тебе да ме връща.


През рамото поглеждам мълчаливо.
Тежат клепачите с оловени сълзи.
Пред утрото разкривам се сънливо,
а твоят поглед още ме гори.

Цигара ще запаля. За последно.
Смълчана съм. С наведена глава.
Гората ми говори стихоплетно.
... а как тежи ми тази синева!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...