Хазарт
Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех
че беше сам... не исках и да зная!
Разменях те на дребно. И не просих.
А летвата си вдигах нависоко.
След мен остана в стъпките ми боси,
а аз без срам неистово роптаех.
Сега се върнах. Всичко изоставих.
И нямам вече ни адрес, ни къща.
Със вятъра се скитах. Но защо ли
трябваше при тебе да ме връща.
През рамото поглеждам мълчаливо.
Тежат клепачите с оловени сълзи.
Пред утрото разкривам се сънливо,
а твоят поглед още ме гори.
Цигара ще запаля. За последно.
Смълчана съм. С наведена глава.
Гората ми говори стихоплетно.
... а как тежи ми тази синева!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
Поздравления! 
