5 мар. 2008 г., 16:37

Хазарт 

  Поэзия » Другая
802 0 32
Похарчих те на кьораво. Залагах.
Печелех, губех... все ми беше тая.
Комар с живота и смъртта играех
че беше сам... не исках и да зная!

Разменях те на дребно. И не просих.
А летвата си вдигах нависоко.
След мен остана в стъпките ми боси,
а аз без срам неистово роптаех.

Сега се върнах. Всичко изоставих.

И нямам вече ни адрес, ни къща.

Със вятъра се скитах. Но защо ли

трябваше при тебе да ме връща.


През рамото поглеждам мълчаливо.
Тежат клепачите с оловени сълзи.
Пред утрото разкривам се сънливо,
а твоят поглед още ме гори.

Цигара ще запаля. За последно.
Смълчана съм. С наведена глава.
Гората ми говори стихоплетно.
... а как тежи ми тази синева!

© Анета Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??