4 nov 2008, 11:27

Хербарий

  Poesía
1.1K 0 16


ХЕРБАРИЙ

В прегръдката
на детски спомен
за хвърчило, смях,
кънки и колене във рани,
унася се във мен хлапето.
Сънува ги
детето в мен.
И орехи
на камък чупи,
и златни круши
от съседен двор бере.
Там косите мамини
са черни.
И дните летни
са безгрижни
от игри на гоненица
и на "сляпа баба".
Лято -
с дъх на ментови бонбони.
И зимите звънтят
от шейни
и от пързалки,
от бой със снежни топки
с комшийското момче.
И сладък, топъл чай
ми топли спомена.
Хербария на детството
внимателно затварям.
Онова момиче
през погледа
на моите деца наднича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...