4 nov 2008, 11:27

Хербарий

  Poesía
1.1K 0 16


ХЕРБАРИЙ

В прегръдката
на детски спомен
за хвърчило, смях,
кънки и колене във рани,
унася се във мен хлапето.
Сънува ги
детето в мен.
И орехи
на камък чупи,
и златни круши
от съседен двор бере.
Там косите мамини
са черни.
И дните летни
са безгрижни
от игри на гоненица
и на "сляпа баба".
Лято -
с дъх на ментови бонбони.
И зимите звънтят
от шейни
и от пързалки,
от бой със снежни топки
с комшийското момче.
И сладък, топъл чай
ми топли спомена.
Хербария на детството
внимателно затварям.
Онова момиче
през погледа
на моите деца наднича.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илиана Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...