4 нояб. 2008 г., 11:27

Хербарий

1.1K 0 16


ХЕРБАРИЙ

В прегръдката
на детски спомен
за хвърчило, смях,
кънки и колене във рани,
унася се във мен хлапето.
Сънува ги
детето в мен.
И орехи
на камък чупи,
и златни круши
от съседен двор бере.
Там косите мамини
са черни.
И дните летни
са безгрижни
от игри на гоненица
и на "сляпа баба".
Лято -
с дъх на ментови бонбони.
И зимите звънтят
от шейни
и от пързалки,
от бой със снежни топки
с комшийското момче.
И сладък, топъл чай
ми топли спомена.
Хербария на детството
внимателно затварям.
Онова момиче
през погледа
на моите деца наднича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илиана Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...