Nov 4, 2008, 11:27 AM

Хербарий

  Poetry
1.1K 0 16


ХЕРБАРИЙ

В прегръдката
на детски спомен
за хвърчило, смях,
кънки и колене във рани,
унася се във мен хлапето.
Сънува ги
детето в мен.
И орехи
на камък чупи,
и златни круши
от съседен двор бере.
Там косите мамини
са черни.
И дните летни
са безгрижни
от игри на гоненица
и на "сляпа баба".
Лято -
с дъх на ментови бонбони.
И зимите звънтят
от шейни
и от пързалки,
от бой със снежни топки
с комшийското момче.
И сладък, топъл чай
ми топли спомена.
Хербария на детството
внимателно затварям.
Онова момиче
през погледа
на моите деца наднича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...