Nov 4, 2008, 11:27 AM

Хербарий

  Poetry
1.1K 0 16


ХЕРБАРИЙ

В прегръдката
на детски спомен
за хвърчило, смях,
кънки и колене във рани,
унася се във мен хлапето.
Сънува ги
детето в мен.
И орехи
на камък чупи,
и златни круши
от съседен двор бере.
Там косите мамини
са черни.
И дните летни
са безгрижни
от игри на гоненица
и на "сляпа баба".
Лято -
с дъх на ментови бонбони.
И зимите звънтят
от шейни
и от пързалки,
от бой със снежни топки
с комшийското момче.
И сладък, топъл чай
ми топли спомена.
Хербария на детството
внимателно затварям.
Онова момиче
през погледа
на моите деца наднича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиана Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...