ххх

24 feb 2015, 23:56

Poesía » De amor

547 0 5

Къде изчезна онова вълнение,

с което все очаквах да те видя.

И нежността стопи се – привидение –

в пашкула сляп на болна какавида.

Във мъртвите си дни мълча и дишам

дълбоко и в дълбока пропаст падам.

Със въглен по стената ще напиша,

че ще си тръгна скоро с листопада.

Знам, ще оглозга споменът до болка

следите ни във миналото слети.

Единствен вятърът ще се запита колко

въздишки има в чашката на цветето.

Но ние с теб ще бъдем тъй далече –

във сънища завинаги изстинали.

Една звезда зелена само вечер

ще си припомня, че оттук сме минали.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.