ххх
Къде изчезна онова вълнение,
с което все очаквах да те видя.
И нежността стопи се – привидение –
в пашкула сляп на болна какавида.
Във мъртвите си дни мълча и дишам
дълбоко и в дълбока пропаст падам.
Със въглен по стената ще напиша,
че ще си тръгна скоро с листопада.
Знам, ще оглозга споменът до болка
следите ни във миналото слети.
Единствен вятърът ще се запита колко
въздишки има в чашката на цветето.
Но ние с теб ще бъдем тъй далече –
във сънища завинаги изстинали.
Една звезда зелена само вечер
ще си припомня, че оттук сме минали.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
!
