ххх
Къде изчезна онова вълнение,
с което все очаквах да те видя.
И нежността стопи се – привидение –
в пашкула сляп на болна какавида.
Във мъртвите си дни мълча и дишам
дълбоко и в дълбока пропаст падам.
Със въглен по стената ще напиша,
че ще си тръгна скоро с листопада.
Знам, ще оглозга споменът до болка
следите ни във миналото слети.
Единствен вятърът ще се запита колко
въздишки има в чашката на цветето.
Но ние с теб ще бъдем тъй далече –
във сънища завинаги изстинали.
Една звезда зелена само вечер
ще си припомня, че оттук сме минали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
!
