1 nov 2012, 12:51

Хиени, псета и... прасета

  Poesía » Civil
862 0 0

Днес иска ми се  да крещя,  беснея и да вия,

но  болката  в  душата си не смея да разкрия.

На хората  „озъбени” и чакащи, като  хиени,

аз кокали не давам на кървавите  им арени.

 

До капка да изсмучат кръвта ми заразена,

от думите отровни, снагата напоена.

Да полудеят,  щом видят ме обезобразена,

но горда и усмихната, а не сломена.

 

Години чакахте да падна и  се  моля.

Съдбата да проклинам за своята неволя.

Не ще се дам, на вас,  дръгливи псета.

Аз перла ще съм винаги, а вий – прасета!

 

16.10.2012г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Упорита Добродушкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...