Хиени, псета и... прасета
856
0
0
Днес иска ми се да крещя, беснея и да вия,
но болката в душата си не смея да разкрия.
На хората „озъбени” и чакащи, като хиени,
аз кокали не давам на кървавите им арени.
До капка да изсмучат кръвта ми заразена,
от думите отровни, снагата напоена.
Да полудеят, щом видят ме обезобразена,
но горда и усмихната, а не сломена.
Години чакахте да падна и се моля.
Съдбата да проклинам за своята неволя.
Не ще се дам, на вас, дръгливи псета.
Аз перла ще съм винаги, а вий – прасета!
16.10.2012г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Упорита Добродушкова Всички права запазени
