Днес иска ми се  да крещя,  беснея и да вия,

но  болката  в  душата си не смея да разкрия.

На хората  „озъбени” и чакащи, като  хиени,

аз кокали не давам на кървавите  им арени.

До капка да изсмучат кръвта ми заразена,

от думите отровни, снагата напоена.

Да полудеят,  щом видят ме обезобразена,

но горда и усмихната, а не сломена.

Години чакахте да падна и  се  моля.

Съдбата да проклинам за своята неволя.

Не ще се дам, на вас,  дръгливи псета.

Аз перла ще съм винаги, а вий – прасета!

16.10.2012г.