Bardejov (Янко) Bardejov (Янко)
142
6 nov 2010, 21:28

Хиляда години самота

861 0 1

 

 

                     Привечер, когато завали дъжда,

                     силуетите на лодките се изкривяват,

                     ивицата суша, де човешки крак

                     не стъпва, се превръща в остров...

 

                     Тогава на пристана на самотата светлините

                      мъждукат, сякаш са лъч на светулка,

                      която Бог ни изпраща

                      в дългия и неизвестен път към себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • tanyavd (Татяна Борисова)
    tanyavd (Татяна Борисова)
    Труден е пътят на себе откриването. Поздравления за този наистина философски стих! Учудвам се, че никой не коментира.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0