Хиляда години самота
860
0
1
Привечер, когато завали дъжда,
силуетите на лодките се изкривяват,
ивицата суша, де човешки крак
не стъпва, се превръща в остров...
Тогава на пристана на самотата светлините
мъждукат, сякаш са лъч на светулка,
която Бог ни изпраща
в дългия и неизвестен път към себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
