Nov 6, 2010, 9:28 PM

Хиляда години самота 

  Poetry » Phylosophy
692 0 1

 

 

                     Привечер, когато завали дъжда,

                     силуетите на лодките се изкривяват,

                     ивицата суша, де човешки крак

                     не стъпва, се превръща в остров...

 

                     Тогава на пристана на самотата светлините

                      мъждукат, сякаш са лъч на светулка,

                      която Бог ни изпраща

                      в дългия и неизвестен път към себе си.

© Янко All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Труден е пътят на себе откриването. Поздравления за този наистина философски стих! Учудвам се, че никой не коментира.
Random works
: ??:??