Любов, така ли да те наричам?
Нужно ли е даже името ти да изричам?
Как да те определя - чувство, реалност, копнеж?
Онези нежни думи ще те чуя ли пак да изречеш?
Ще видя ли лицето ти отново как до мене се събужда,
Или всичко е загубено, а любовта ни - вече чужда?
Толкова са въпросите, а отговор от никъде не идва.
Толкова обич, а душата вече нищо не изпитва.
Празна ли е или вече не умее да чувства?
Наранена ли е или просто остана пуста?
Пустиня ли е или безбрежен океан,
сурова истина или спомен неизживян?