10.08.2007 г., 0:45

Хиляди въпроси...

1.3K 0 4
 

Любов, така ли да те наричам?

Нужно ли е даже името ти да изричам?

Как да те определя - чувство, реалност, копнеж?

Онези нежни думи ще те чуя ли пак да изречеш?

Ще видя ли лицето ти отново как до мене се събужда,

Или всичко е загубено, а любовта ни  - вече чужда?

Толкова са въпросите, а отговор от никъде не идва.

Толкова обич, а душата вече нищо не изпитва.

Празна ли е или вече не умее да чувства?

Наранена ли е или просто остана пуста?

Пустиня ли е или безбрежен океан,

сурова истина или спомен неизживян?




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...