Aug 10, 2007, 12:45 AM

Хиляди въпроси...

  Poetry
1.3K 0 4
 

Любов, така ли да те наричам?

Нужно ли е даже името ти да изричам?

Как да те определя - чувство, реалност, копнеж?

Онези нежни думи ще те чуя ли пак да изречеш?

Ще видя ли лицето ти отново как до мене се събужда,

Или всичко е загубено, а любовта ни  - вече чужда?

Толкова са въпросите, а отговор от никъде не идва.

Толкова обич, а душата вече нищо не изпитва.

Празна ли е или вече не умее да чувства?

Наранена ли е или просто остана пуста?

Пустиня ли е или безбрежен океан,

сурова истина или спомен неизживян?




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...