10 авг. 2007 г., 00:45

Хиляди въпроси...

1.3K 0 4
 

Любов, така ли да те наричам?

Нужно ли е даже името ти да изричам?

Как да те определя - чувство, реалност, копнеж?

Онези нежни думи ще те чуя ли пак да изречеш?

Ще видя ли лицето ти отново как до мене се събужда,

Или всичко е загубено, а любовта ни  - вече чужда?

Толкова са въпросите, а отговор от никъде не идва.

Толкова обич, а душата вече нищо не изпитва.

Празна ли е или вече не умее да чувства?

Наранена ли е или просто остана пуста?

Пустиня ли е или безбрежен океан,

сурова истина или спомен неизживян?




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...