7 abr 2009, 20:40

Химера 

  Poesía » De amor
939 0 5

Не те търся, но те искам.

Като болест си опасен,

но те боледувам скришом.

Като чума си, но на щастието,

като Демон си, но на обичането.

Парадокс е любовта, повярвах го.

И абсурдите са в нея хиляди.

Неразбираемо говоря и пиша,

влюбена лудо, си губя съзнанието.

 

 

Не те търся, но те копнея,

но не бих избягала от теб.

Нека съм Дяволът, а ти тамянът,

но не ще ме уплашиш, не!

Като идея фикс си ми в главата,

а грях си в реалността.

Докога ще слугувам на химери,

та ти си моя съдба!!!

И много са те търсили, но не,

не те срещат цял живот.

А аз те намерих и ето,

паднах в обятията ти, рицарю мой.

 

 

И нека преминат през мене

бури, урагани и всички стихии.

Ако искаш, даже живота ми вземай,

но не ще спра да те обичам!!!

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Галина
    Трябва да спра да ти пиша,
    но ти си в мен,в моето сърце.
    Трябва да спра да те обичам,
    за да си щастлив някой ден.
    Трябва да спра да те гледам,
    дори в спомена тъй мил за мен.
    Трябва да спра да живея,
    може би,но не съвсем.

    Ако ни е писано отново,
    рамо до рамо да вървим,
    ще тръгнем ний и то много скоро,
    или може би,никога,уви.
    Ако някой е предрекъл да сме двама,
    ще ни събере след месеци,години,дни...
    но кой ще каже какво ще стане,
    послушно с тебе свеждаме глави.
    И трудно ни е,ама трябва,
    да поемем по сами.
    Искам те и ти мене,но зная,
    ще бъдем с тебе по сами...

    От срещата ни с теб научих,
    че я има,нея,любовта!
    Доказах си,че съществува,
    а сега ще трябва да и кажа...сбогом аз.
    Но няма да спра да я искам пак.
    Но няма да спра да те обичам,аз.
    Ще те желая и ще се боря със себе си аз.
    Но ти продължавай....такава е нашата съдба.
    Трябва да спра да ти пиша,
    но ти си в мен,в моето сърце.
    Трябва да спра да те обичам,
    за да си щастлив някой ден.
    Трябва да спра да те гледам,
    дори в спомена тъй мил за мен.
    Трябва да спра да живея,
    може би,но не съвсем.

    Ако ни е писано ...
  • Благодаря искрено!
    Прегръщам ви!!!
  • Силно, Галка! Много!
    Поздрав!
  • Бъди щастлива, мила, в тази буря, наречена с нежното име Любов!
  • ... себеотдаващо...
Propuestas
: ??:??