Не те търся, но те искам.
Като болест си опасен,
но те боледувам скришом.
Като чума си, но на щастието,
като Демон си, но на обичането.
Парадокс е любовта, повярвах го.
И абсурдите са в нея хиляди.
Неразбираемо говоря и пиша,
влюбена лудо, си губя съзнанието.
Не те търся, но те копнея,
но не бих избягала от теб.
Нека съм Дяволът, а ти тамянът,
но не ще ме уплашиш, не!
Като идея фикс си ми в главата,
а грях си в реалността.
Докога ще слугувам на химери,
та ти си моя съдба!!!
И много са те търсили, но не,
не те срещат цял живот.
А аз те намерих и ето,
паднах в обятията ти, рицарю мой.
И нека преминат през мене
бури, урагани и всички стихии.
Ако искаш, даже живота ми вземай,
но не ще спра да те обичам!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
Трябва да спра да ти пиша,
но ти си в мен,в моето сърце.
Трябва да спра да те обичам,
за да си щастлив някой ден.
Трябва да спра да те гледам,
дори в спомена тъй мил за мен.
Трябва да спра да живея,
може би,но не съвсем.
Ако ни е писано отново,
рамо до рамо да вървим,
ще тръгнем ний и то много скоро,
или може би,никога,уви.
Ако някой е предрекъл да сме двама,
ще ни събере след месеци,години,дни...
но кой ще каже какво ще стане,
послушно с тебе свеждаме глави.
И трудно ни е,ама трябва,
да поемем по сами.
Искам те и ти мене,но зная,
ще бъдем с тебе по сами...
От срещата ни с теб научих,
че я има,нея,любовта!
Доказах си,че съществува,
а сега ще трябва да и кажа...сбогом аз.
Но няма да спра да я искам пак.
Но няма да спра да те обичам,аз.
Ще те желая и ще се боря със себе си аз.
Но ти продължавай....такава е нашата съдба.
Трябва да спра да ти пиша,
но ти си в мен,в моето сърце.
Трябва да спра да те обичам,
за да си щастлив някой ден.
Трябва да спра да те гледам,
дори в спомена тъй мил за мен.
Трябва да спра да живея,
може би,но не съвсем.
Ако ни е писано ...