Химера
Не те търся, но те искам.
Като болест си опасен,
но те боледувам скришом.
Като чума си, но на щастието,
като Демон си, но на обичането.
Парадокс е любовта, повярвах го.
И абсурдите са в нея хиляди.
Неразбираемо говоря и пиша,
влюбена лудо, си губя съзнанието.
Не те търся, но те копнея,
но не бих избягала от теб.
Нека съм Дяволът, а ти тамянът,
но не ще ме уплашиш, не!
Като идея фикс си ми в главата,
а грях си в реалността.
Докога ще слугувам на химери,
та ти си моя съдба!!!
И много са те търсили, но не,
не те срещат цял живот.
А аз те намерих и ето,
паднах в обятията ти, рицарю мой.
И нека преминат през мене
бури, урагани и всички стихии.
Ако искаш, даже живота ми вземай,
но не ще спра да те обичам!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени
