Химера
Не те търся, но те искам.
Като болест си опасен,
но те боледувам скришом.
Като чума си, но на щастието,
като Демон си, но на обичането.
Парадокс е любовта, повярвах го.
И абсурдите са в нея хиляди.
Неразбираемо говоря и пиша,
влюбена лудо, си губя съзнанието.
Не те търся, но те копнея,
но не бих избягала от теб.
Нека съм Дяволът, а ти тамянът,
но не ще ме уплашиш, не!
Като идея фикс си ми в главата,
а грях си в реалността.
Докога ще слугувам на химери,
та ти си моя съдба!!!
И много са те търсили, но не,
не те срещат цял живот.
А аз те намерих и ето,
паднах в обятията ти, рицарю мой.
И нека преминат през мене
бури, урагани и всички стихии.
Ако искаш, даже живота ми вземай,
но не ще спра да те обичам!!!
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
