27 abr 2011, 23:00

Химн на Кирил и Методий

3.5K 0 8

Химн на Кирил и Методий

 

(пародия на днешното време по стиховете на Стоян Михайловски)

 

 

Вървиш, народе възмутени,

към какви ли бъднини вървиш,

воден от престъпници, гамени

съдбините си ти градиш.

 

С една западнала просвета

в световните борби пълзиш,

от длъжност неизменна воден

да се самоунищожиш.

 

Е,  да, науката е слънце,

но то в душите ни не грей

и нашата народност чезне -

нали в невежество живей.

 

Безвестен вече си, безславен.

Каква история? Ти веч

си беден и духовно изоставен,

подвластен на безумна сеч.

 

А "солунските двама братя

насърчаха дедите ни.

О, минало незабравимо. . .

О, пресвещени старини. . ."

 

България вече не е вярна

на достославния завет

с управниците си покварени,

що вършат глупости безчет.

 

О, да, Родината години

претъжни преживя в беда.

Но тъжовно време не отмина

и тази трудна съдбина.

 

В туй време писмеността наша

във изпитание е пак,

заради всенародната просвета

едва латиница не стана тя.

 

Бе тъжовно, робско време. . .

И днес балкански храбър син

лице навежда си под гнета

на американски властелин.

 

До скоро що духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци, сега е воден

от чужда, по-жестока власт.

 

О вий, които наш’то племе

извлякохте из мъртвина,

елате и сега ни вижте,

как спим в дълбока тъмнина.

 

Подвижници на права вяра,

сеятели на правда, мир,

молете Бога от поквара

и невежество да ни спаси.

 

"И бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското Знание,

творци на наший говор мил."

 

О, името ви нека да живее.

Дано си спомни българският род,

че не за зло, а за прослава

създаден е, за свят живот.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Албена Стефанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...