27.04.2011 г., 23:00

Химн на Кирил и Методий

3.5K 0 8

Химн на Кирил и Методий

 

(пародия на днешното време по стиховете на Стоян Михайловски)

 

 

Вървиш, народе възмутени,

към какви ли бъднини вървиш,

воден от престъпници, гамени

съдбините си ти градиш.

 

С една западнала просвета

в световните борби пълзиш,

от длъжност неизменна воден

да се самоунищожиш.

 

Е,  да, науката е слънце,

но то в душите ни не грей

и нашата народност чезне -

нали в невежество живей.

 

Безвестен вече си, безславен.

Каква история? Ти веч

си беден и духовно изоставен,

подвластен на безумна сеч.

 

А "солунските двама братя

насърчаха дедите ни.

О, минало незабравимо. . .

О, пресвещени старини. . ."

 

България вече не е вярна

на достославния завет

с управниците си покварени,

що вършат глупости безчет.

 

О, да, Родината години

претъжни преживя в беда.

Но тъжовно време не отмина

и тази трудна съдбина.

 

В туй време писмеността наша

във изпитание е пак,

заради всенародната просвета

едва латиница не стана тя.

 

Бе тъжовно, робско време. . .

И днес балкански храбър син

лице навежда си под гнета

на американски властелин.

 

До скоро що духът народен

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци, сега е воден

от чужда, по-жестока власт.

 

О вий, които наш’то племе

извлякохте из мъртвина,

елате и сега ни вижте,

как спим в дълбока тъмнина.

 

Подвижници на права вяра,

сеятели на правда, мир,

молете Бога от поквара

и невежество да ни спаси.

 

"И бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското Знание,

творци на наший говор мил."

 

О, името ви нека да живее.

Дано си спомни българският род,

че не за зло, а за прослава

създаден е, за свят живот.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...