Химн на Кирил и Методий
(пародия на днешното време по стиховете на Стоян Михайловски)
Вървиш, народе възмутени,
към какви ли бъднини вървиш,
воден от престъпници, гамени
съдбините си ти градиш.
С една западнала просвета
в световните борби пълзиш,
от длъжност неизменна воден
да се самоунищожиш.
Е, да, науката е слънце,
но то в душите ни не грей
и нашата народност чезне -
нали в невежество живей.
Безвестен вече си, безславен.
Каква история? Ти веч
си беден и духовно изоставен,
подвластен на безумна сеч.
А "солунските двама братя
насърчаха дедите ни.
О, минало незабравимо. . .
О, пресвещени старини. . ."
България вече не е вярна
на достославния завет
с управниците си покварени,
що вършат глупости безчет.
О, да, Родината години
претъжни преживя в беда.
Но тъжовно време не отмина
и тази трудна съдбина.
В туй време писмеността наша
във изпитание е пак,
заради всенародната просвета
едва латиница не стана тя.
Бе тъжовно, робско време. . .
И днес балкански храбър син
лице навежда си под гнета
на американски властелин.
До скоро що духът народен
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци, сега е воден
от чужда, по-жестока власт.
О вий, които наш’то племе
извлякохте из мъртвина,
елате и сега ни вижте,
как спим в дълбока тъмнина.
Подвижници на права вяра,
сеятели на правда, мир,
молете Бога от поквара
и невежество да ни спаси.
"И бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското Знание,
творци на наший говор мил."
О, името ви нека да живее.
Дано си спомни българският род,
че не за зло, а за прослава
създаден е, за свят живот.
© Албена Стефанова Все права защищены