MOJSEI (Валери Рибаров) MOJSEI (Валери Рибаров)
1 397
31 jul 2006, 15:01

Хищни дракони зелени

  Poesía
872 0 10

 

 

Хищни дракони зелени

пак душата ми разпъват –

търсят хора набедени,

но логично пак се спъват,

а умело се преструват

с проверени хитрини,

готвейки се да пируват

с присвоени добрини.

Сметките остават дребни,

но двубоят е жесток –

хората са непотребни:

не могат да направят скок.

Днес отново те са стръв

в блатните води заспали –

примирено гледат капки кръв,

че сърцата са предали.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Много точно драги ми Весан,
    моят текст от тебе е разбран-
    ти боравиш с част и цяло:
    в хаоса на всичко устояло!
  • Весан (Ангел Веселинов)
    Весан (Ангел Веселинов)
    Във невнятни глъбини
    мисълта ти, задълбала,
    път през хорските злини
    към единственото цяло
    да намери е успяла!
    Поздрави!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Свободата Гера, е любов,
    щом я носят двама-
    всеки да е винаги готов,
    да не я превръща в драма,
    а това е висшата способност,
    изградена като интелект-
    тя разгръща милата пригодност,
    правеща от двамата субект.
  • gera (Гера Гера)
    gera (Гера Гера)
    Тъй разпъната на кръст,
    Тя - душата ти милее,
    не да си я сочат с пръст,
    ами волна да запее.
    Ти, на подлостта недей,драги Моисей,
    днес ухо да даваш!
    Хората след Одисей,
    днес ще ме прощаваш,
    не умеят ни да пеят,
    не умеят да обичат,
    не умеят да се смеят,
    думи нежни да изричат.

    Любовта е свобода А хищниците, нека ръфат
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)

    Няма съмнение, че:

    "Ще дойде ден,час и миг когато
    доброто ще е оценено и отсято"

    с което "ще" измества погледа от "сега"!

    Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0