Хищни дракони зелени
пак душата ми разпъват –
търсят хора набедени,
но логично пак се спъват,
а умело се преструват
с проверени хитрини,
готвейки се да пируват
с присвоени добрини.
Сметките остават дребни,
но двубоят е жесток –
хората са непотребни:
не могат да направят скок.
Днес отново те са стръв
в блатните води заспали –
примирено гледат капки кръв,
че сърцата са предали.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
моят текст от тебе е разбран-
ти боравиш с част и цяло:
в хаоса на всичко устояло!