31 июл. 2006 г., 15:01

Хищни дракони зелени

871 0 10

 

 

Хищни дракони зелени

пак душата ми разпъват –

търсят хора набедени,

но логично пак се спъват,

а умело се преструват

с проверени хитрини,

готвейки се да пируват

с присвоени добрини.

Сметките остават дребни,

но двубоят е жесток –

хората са непотребни:

не могат да направят скок.

Днес отново те са стръв

в блатните води заспали –

примирено гледат капки кръв,

че сърцата са предали.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Рибаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много точно драги ми Весан,
    моят текст от тебе е разбран-
    ти боравиш с част и цяло:
    в хаоса на всичко устояло!
  • Във невнятни глъбини
    мисълта ти, задълбала,
    път през хорските злини
    към единственото цяло
    да намери е успяла!
    Поздрави!
  • Свободата Гера, е любов,
    щом я носят двама-
    всеки да е винаги готов,
    да не я превръща в драма,
    а това е висшата способност,
    изградена като интелект-
    тя разгръща милата пригодност,
    правеща от двамата субект.
  • Тъй разпъната на кръст,
    Тя - душата ти милее,
    не да си я сочат с пръст,
    ами волна да запее.
    Ти, на подлостта недей,драги Моисей,
    днес ухо да даваш!
    Хората след Одисей,
    днес ще ме прощаваш,
    не умеят ни да пеят,
    не умеят да обичат,
    не умеят да се смеят,
    думи нежни да изричат.

    Любовта е свобода А хищниците, нека ръфат

  • Няма съмнение, че:

    "Ще дойде ден,час и миг когато
    доброто ще е оценено и отсято"

    с което "ще" измества погледа от "сега"!

    Поздрав!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....