Хищни дракони зелени
пак душата ми разпъват –
търсят хора набедени,
но логично пак се спъват,
а умело се преструват
с проверени хитрини,
готвейки се да пируват
с присвоени добрини.
Сметките остават дребни,
но двубоят е жесток –
хората са непотребни:
не могат да направят скок.
Днес отново те са стръв
в блатните води заспали –
примирено гледат капки кръв,
че сърцата са предали.
© Валери Рибаров All rights reserved.
А хищниците, нека ръфат 
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
