Хищни дракони зелени
Хищни дракони зелени
пак душата ми разпъват –
търсят хора набедени,
но логично пак се спъват,
а умело се преструват
с проверени хитрини,
готвейки се да пируват
с присвоени добрини.
Сметките остават дребни,
но двубоят е жесток –
хората са непотребни:
не могат да направят скок.
Днес отново те са стръв
в блатните води заспали –
примирено гледат капки кръв,
че сърцата са предали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
А хищниците, нека ръфат 
