28 ago 2008, 19:36

Хищник

2.4K 0 7

В гърдите ми се накълбява мрак.

Върти се като ураганен вятър.

По жилите ми нажежен живак

се спуска, като побеснял се мята.

И аз съм звяр, чудовищен вампир.

През погледа ми гледа сатаната.

Това е мощ, но без душевен мир,

а той е нужен много за душата.

И тръгвам във нощта със цел, без път,

настръхнал и опиянен от сила.

И жаден за невинна, сочна плът,

останала сама и без закрила.

Аз предусещам страстните молби

за милост, но спасител не открила,

поглъщам я, оставаме сами,

а тя разбира, че се е спасила.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Авитохол Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...